Разработването на Импулсната терапия практически и теоретично изискваше мултидисциплинарни познания

Biomedical eng. A.Nikolov

д-р. A.Николов
 

Dr. K.Atanassov

д-р K.Aтанасов

В природата когато нещо е много сложно, то обикновенно има много опростено решение. Точно това представлява и Импулсната терапия. Сложно, защото при гигантския напредък на медицината най-широко разпространените заболявания си остават нелечими. Това което се прави е да се тушират симптомите и да се облекчи състоянието на пациента, което води до доживотен прием на химикали, които не се приемат добре от организма наред със всички странични ефекти. Опита за лечение на едно води до поява на други заболявания. Получава се омагьосан кръг от който излизане със съвременните методи на терапия няма. Като се добави и опита на хирурзите да притискат пациента за оперативно решаване на такива проблеми води до необратимо увреждане близко до инвалидизация. Механизма на въздействие трудно се разбира от медицинското съсловие и затова на този метод се пришива етикета - "ненаучен метод". Най-тежките проблеми в медицината се дължат на бездната между чисто биологични процеси и биоелектрическите сигнали, с които мозъка контролира всички органи и системи. Добре известно е, че нервната регулация е първична, а хормоналната - вторична. Затова все още не могат да се обяснят и причините за заболявания каквито са автоимунните . Импулсната терапия доказа, че е напълно възможно мозъка да разпознае един орган като свой след като по някаква причина е изгубен контрола върху него. Всичко се контролира от мозъка с биоелектрически сигнали. Те са милиони и биват опознавателни, с които е свързан имунитета и контролиращи, които регулират функцията на органите и системите. Човека е не само сложна система от органи, но е още по-сложена система от контрол и управление. Всички органи, дори клетките се контролират от мозъка. Този контрол се извършва само по един единствен начин - с биоелектрически сигнали, които имат определени параметри. Един сигнал независимо в каква среда се разпространява - въздух, вода или биологична тъкан, се подчинява на едни и същи принципи и закони. Разликата е само в един коефициент - m , който отчита скоростта на разпространение. Теорията за сигналите е съвсем друга област от науката и тя е част от биологичните процеси в човешкото тяло. Наивно и нихилистично е да се абстрахират медиците от тази част на медицината. Честотата с която работят различните мозъчни центрове варира мужду 4 и 18 херца, а амплитудата на милионите биологичните сигнали варира в още по-големи граници - от десетки миливолти до няколко микроволта. Колкото амплитудата на един сигнал е по-малка, толкова по-лесно могат да бъдат променени неговите параметри, а с това да започне развитие на патология в органа, който се контролира от този сигнал. Затова жлезите с вътрешна секреция са най-уязвими в това отношение.

 


  Copyright© 2001-2019 thyroid-bg.com®
All Rights Reserved.